Кастрация и стерилизация на кучета: плюсове и минуси

Кастрацията и стерилизацията на кучета са сред най-обсъжданите теми между стопаните. Едни смятат, че всяко куче, което не е за разплод, трябва да бъде кастрирано. Други се притесняват от операцията, от промени в характера или от наднормено тегло. Истината е, че решението има както ползи, така и рискове, а най-подходящият избор зависи от конкретното куче – неговия пол, порода, размер, възраст, здраве и начин на живот.

В тази статия ще научите каква е разликата между кастрация и стерилизация, какви са плюсовете и минусите за здравето и поведението, кога е подходящ моментът и как да се грижите за кучето след операцията.

Кастрация или стерилизация: каква е разликата

В ежедневната реч двете думи често се използват като синоними, но медицински означават различни неща:

• Кастрация – отстраняване на половите жлези: тестисите при мъжките кучета, яйчниците (а понякога и матката) при женските. Спира производството на полови хормони, разгонването и възможността за размножаване.
• Стерилизация в тесния смисъл – прекъсване на пътищата, по които преминават половите клетки (например подвързване на маточните тръби или семепроводите). Кучето не може да има поколение, но хормоните се запазват – женската продължава да се разгонва, а мъжкият запазва половото поведение.

При кучетата в практиката най-често се прави кастрация. Когато говорят за „стерилизация на женско куче“, повечето ветеринари всъщност имат предвид отстраняване на яйчниците или на яйчниците и матката. Попитайте ветеринаря каква точно операция предлага.

Плюсове на кастрацията

При женските кучета

• Няма разгонване – без кървене, без привличане на мъжки кучета, без бягства.
• Няма нежелано поколение – най-сигурният начин да не допринасяте за броя на изоставените кученца.
• Няма риск от пиометра – животозастрашаващо гнойно възпаление на матката, което се среща често при некастрирани женски на средна и по-голяма възраст.
• По-малък риск от тумори на млечната жлеза – особено ако кастрацията е направена по-рано. Рискът нараства с всяко следващо разгонване.
• Няма фалшива бременност, която при някои кучета се повтаря след всяко разгонване.

При мъжките кучета

• Няма риск от рак на тестисите.
• По-малък риск от някои проблеми с простатата – например доброкачествено уголемяване.
• По-малко бягства след разгонени женски – вижте кучето бяга от двора.
• Често по-малко маркиране и катерене, особено ако кастрацията е направена преди навикът да се затвърди.

Практически ползи

• В България кастрираните кучета са освободени от годишната общинска такса за притежаване на куче, като кастрацията трябва да е вписана в паспорта. Повече в статията чип, паспорт и регистрация на куче в България.
• По-лесно съжителство в домове с кучета от двата пола.

Минуси и рискове

Хирургичен риск

Кастрацията е операция под пълна упойка. При здраво куче рискът е нисък, но никоя упойка не е напълно безрискова. Ветеринарят ще препоръча преглед и при нужда изследвания преди операцията.

Склонност към наддаване

След кастрацията енергийните нужди на кучето често намаляват, а апетитът може да се увеличи. Без промяна в храненето много кучета наддават. Това не е неизбежно – с подходящо количество храна и движение кучето остава в отлична форма. Вижте затлъстяване при кучета.

Инконтиненция при женските

Някои кастрирани женски, особено от по-едрите породи, развиват с възрастта изпускане на урина. Обикновено то се поддава на лечение. Вижте кучето пикае вкъщи.

Ставни заболявания и някои тумори при определени породи

Изследвания при някои породи, предимно едри, показват, че кастрацията в ранна възраст, преди кучето да завърши растежа си, може да е свързана с по-висок риск от някои ставни проблеми – например скъсване на кръстната връзка или дисплазия – и от някои видове рак. Резултатите се различават силно между породите и между половете. Затова моментът на кастрацията е толкова важен, колкото и самото решение.

Промени в козината

При някои породи с дълга, копринена козина след кастрацията козината може да стане по-мека и по-пухкава и да изисква повече грижа.

Кастрацията не решава всичко

• Тя не променя характера на кучето в смисъл на интелигентност, игривост и привързаност.
• Тя не лекува страх, тревожност или агресия, свързана със страх. При някои страхливи кучета може дори да не помогне. Вижте агресия при кучета.
• Тя не замества обучението и възпитанието.

Кога е най-подходящо

Няма една възраст, подходяща за всички кучета. При вземането на решение ветеринарят обикновено взема предвид:

• размера и породата – при едрите и гигантските породи често се препоръчва изчакване, докато кучето завърши растежа си;
• пола – при женските се обсъжда рискът от тумори на млечната жлеза спрямо ползите от изчакване;
• поведението – маркиране, бягства, катерене;
• начина на живот – има ли рискове от нежелано поколение;
• здравословното състояние и наличието на други заболявания.

При женските кастрацията обикновено не се прави по време на разгонване, а между циклите, по указание на ветеринаря. Повече за цикъла ще намерите в статията разгонване при кучета.

Алтернативи

• Временна (химична) кастрация – има ветеринарни имплантанти, които временно потискат производството на полови хормони при мъжките кучета. Те могат да се използват и като „проба“, за да видите как ще се промени поведението. Обсъдете с ветеринаря.
• Стерилизация със запазване на хормоните – по-рядко прилагана, но възможна в определени случаи.
• Отговорно управление – при кучета, които не са кастрирани, е нужен строг контрол по време на разгонване.

Подготовка за операцията

• Обикновено кучето не трябва да яде няколко часа преди упойката – ветеринарят ще ви каже колко точно. Водата често се ограничава по-кратко.
• Разходете кучето преди операцията, за да се изходи.
• Подгответе тихо и топло място за възстановяване у дома.
• Вземете предпазна яка или специално боди, ако ветеринарят препоръча.

Грижи след операцията

1. Първата вечер кучето може да е сънливо, дезориентирано и да не иска да яде. Предложете малко вода и лека храна, ако ветеринарят е разрешил.
2. Пазете раната – кучето не трябва да ближе и да гризе конците. Използвайте яка или боди.
3. Покой – обикновено около 10–14 дни, или колкото препоръча ветеринарят: само кратки разходки на повод, без тичане, скачане, игри и къпане.
4. Проверявайте раната всеки ден – леко зачервяване е нормално, но подуване, течение, неприятна миризма или отваряне на раната са повод да се обадите на ветеринаря.
5. Лекарствата – давайте само предписаните от ветеринаря, точно по указанията. Не давайте обезболяващи за хора.
6. Контролен преглед – за проверка на раната и сваляне на конците, ако е нужно.

Обадете се на ветеринаря веднага, ако кучето е много отпаднало след първия ден, не яде повече от денонощие, повръща многократно, има бледи венци или кървене от раната.

След кастрацията: храненето

Намалете леко дневното количество храна или преминете към храна, подходяща за кастрирани кучета, и следете теглото всеки месец. Поддържайте редовни разходки и игри. Повече за храненето ще намерите в статията хранене според възрастта.

Въпроси, които да зададете на ветеринаря

Преди да вземете решение, запишете си въпросите и ги обсъдете на преглед:

• Каква точно операция предлагате и какво се отстранява?
• Каква е подходящата възраст за моето куче според породата, пола и размера?
• Има ли конкретни рискове за моята порода?
• Какви изследвания са нужни преди упойката?
• Колко време ще остане кучето в клиниката?
• Как да се грижа за раната и кога да дойда на контролен преглед?
• Как да променя храненето след операцията?

Добрият ветеринар ще отговори търпеливо и ще ви помогне да вземете информирано решение.

Кастрация на осиновени кучета

Много приюти и общински програми кастрират кучетата преди осиновяване. Ако осиновявате кастрирано куче, поискайте записа за кастрацията в паспорта – той ви е нужен за освобождаването от общинската такса.

Често задавани въпроси

Ще се промени ли характерът на кучето след кастрация?

Основният характер на кучето остава същият. Поведенията, свързани с половите хормони – маркиране, бягства, катерене – често намаляват. Страхът и тревожността не се лекуват с кастрация.

Трябва ли женската да роди веднъж, преди да бъде кастрирана?

Не. Няма научни доказателства, че едно раждане е полезно за здравето или характера на женската. Напротив, всяко разгонване увеличава риска от някои тумори на млечната жлеза.

Ще надебелее ли кучето след кастрация?

Само ако продължи да яде същото количество. Намаляването на храната и редовното движение предотвратяват наддаването.

Колко време отнема възстановяването?

Обикновено около 10–14 дни до заздравяване на раната. При женските операцията е по-голяма и възстановяването понякога е малко по-дълго.

Може ли кастрацията да се направи по време на разгонване?

Обикновено ветеринарите препоръчват да се изчака краят на разгонването, тъй като кръвоснабдяването на половите органи тогава е по-силно. Точния момент ще определи ветеринарят.

Кастрацията спира ли маркирането?

При много мъжки кучета маркирането намалява, но не винаги изчезва напълно, особено ако е навик от години. Обучението и управлението остават важни.

Кастрацията ще направи ли кучето по-спокойно?

Кастрацията може да намали поведенията, свързани с половите хормони, но енергията на кучето зависи главно от породата, възрастта и количеството движение. Енергичното куче ще продължи да има нужда от разходки и игри.

Може ли старо куче да бъде кастрирано?

Да, ако здравословното му състояние позволява упойка. При по-възрастните кучета ветеринарят обикновено препоръчва по-подробни изследвания преди операцията.

Коя операция е по-голяма – при мъжките или при женските?

Кастрацията при женските е коремна операция и обикновено е по-голяма от кастрацията при мъжките, затова възстановяването може да е малко по-дълго.

Заключение

Кастрацията и стерилизацията на кучета имат ясни ползи – без нежелано поколение, без разгонване, без пиометра, по-малък риск от някои тумори и по-малко бягства и маркиране. Има и рискове – упойка, склонност към наддаване, инконтиненция при някои женски и, при някои едри породи, връзка между ранната кастрация и определени ставни проблеми и тумори. Затова най-важният въпрос често не е „дали“, а „кога“. Обсъдете с ветеринаря кое е най-доброто за вашето куче и се погрижете за правилно възстановяване след операцията.