Социализация на кученце: как да отгледаме уверено куче

Ако трябва да изберем само едно нещо, което да направите за вашето кученце през първите месеци, то не е да го научите на „Седни“ или на тоалетна. То е социализацията. Тя определя дали кучето ще порасне уверено, спокойно и дружелюбно или страхливо, реактивно и стресирано. Много от поведенческите проблеми при възрастните кучета – страх от хора, агресия към кучета, паника от шумове – имат корените си в недостатъчна социализация в ранна възраст.

В тази статия ще научите какво точно е социализацията, защо има „часовник“, който тиктака, как да я направите правилно и кои са най-честите грешки. Ако търсите конкретен план по седмици, разгледайте и нашето ръководство социализация седмица по седмица.

Какво е социализация?

Социализацията е процесът, при който кученцето се запознава с хората, животните, местата, звуците, предметите и ситуациите, които ще среща в живота си, и научава, че те са безопасни и нормални.

Важно е да се разбере, че социализацията не означава кученцето да бъде гушкано от всички и да играе с всяко куче. Тя означава положителни или неутрални преживявания с колкото се може повече неща. Едно лошо преживяване може да има по-силен ефект от десет добри.

Чувствителният период: часовникът тиктака

Учените са установили, че кученцата имат т.нар. чувствителен период за социализация – приблизително между 3- и 12–14-седмична възраст. През това време мозъкът на кученцето е изключително възприемчив и любопитството надделява над страха. Всичко, което кученцето опознае позитивно през този период, най-вероятно ще го приема спокойно цял живот.

След около 12–16 седмици „прозорецът“ започва да се затваря. Кученцето става по-предпазливо към новото. Социализацията продължава и след това, но е по-трудна и бавна.

Това означава, че голяма част от чувствителния период минава още при развъдчика. Добрите развъдчици започват социализацията рано – кученцата чуват звуци в дома, срещат различни хора, ходят по различни повърхности. Когато вземете кученцето на 8 седмици, ви остават само няколко ценни седмици.

Социализация и ваксини

Една от най-честите дилеми е: „Как да социализирам кученцето, когато ветеринарят казва да не излиза преди последната ваксина?“

Отговорът е: социализирайте разумно, не изолирайте. Американското дружество по ветеринарна етология (AVSAB) препоръчва социализацията да започне още преди кученцето да е напълно ваксинирано, тъй като рискът от поведенчески проблеми поради недостатъчна социализация е реален и сериозен.

Как да го направите безопасно:

• носете кученцето на ръце или в чанта на оживени места;
• канете хора у дома;
• организирайте срещи само със здрави, ваксинирани кучета, които познавате;
• избягвайте паркове, тревни площи и места, където ходят много непознати кучета;
• запишете кученцето на курс за кученца, където се изисква ваксинационен паспорт.

Консултирайте се с ветеринаря за местния риск от инфекции като парвовироза. Повече в ваксини за кучета.

С какво да социализираме кученцето

Хора

• Мъже, жени, деца, бебета, възрастни хора.
• Хора с брада, шапки, качулки, слънчеви очила, каски, униформи.
• Хора с бастуни, патерици, инвалидни колички, колички за бебета.
• Хора, които тичат, карат колело, тротинетка, скейтборд.
• Хора с различен цвят на кожата, ръст и телосложение.

Животни

• Спокойни, ваксинирани възрастни кучета с добри маниери.
• Кученца на подобна възраст.
• Котки (ако е възможно, кротки и свикнали с кучета).
• Други домашни животни – кокошки, коне, овце (ако живеете на село).

Места

• Градски улици, пазари, спирки.
• Паркове (след ваксините).
• Магазини, в които се допускат кучета.
• Кафенета с тераси.
• Ветеринарна клиника (позитивни посещения без процедури).
• Асансьори и стълбища.
• Кола, обществен транспорт.

Звуци

• Прахосмукачка, сешоар, пералня, блендер.
• Звънец, телефон, телевизор.
• Улични шумове – коли, клаксони, мотори, трамваи.
• Детски плач и смях.
• Гръмотевици и фойерверки (от запис, на ниско ниво). Вижте страх от гръмотевици.

Повърхности

• Трева, пясък, пръст, камъни.
• Плочки, паркет, мокет.
• Метални капаци и решетки.
• Мостчета, стълби, нестабилни повърхности.
• Локви и мокра трева.

Манипулации

• Докосване на лапите, ушите, опашката, устата.
• Ресане, подрязване на нокти, миене на зъбите.
• Вдигане на ръце.
• Носене на нашийник, нагръдник, повод.
• Кратко задържане (като при ветеринарен преглед).

Как да социализираме правилно

Правило 1: Кученцето избира

Позволете на кученцето само да се приближи до новото нещо. Не го бутайте към него, не го държите насила. Ако кученцето иска да наблюдава от разстояние – това също е социализация.

Правило 2: Свързвайте новото с хубави неща

Носете лакомства. Когато кученцето види нещо ново, дайте му лакомство. Така то научава, че новите неща носят хубави преживявания.

Правило 3: Наблюдавайте езика на тялото

Научете се да разпознавате признаците на стрес и страх:

• подвита опашка;
• прилепнали назад уши;
• облизване на устните, прозяване;
• отвръщане на поглед, обръщане;
• замръзване;
• опит за бягство или скриване;
• треперене;
• отказ на лакомство.

Ако видите тези признаци, увеличете разстоянието или прекратете ситуацията. Повече в езика на тялото на кучето.

Правило 4: Количеството не замества качеството

Не е нужно кученцето да се срещне със 100 души на ден. Няколко спокойни, положителни срещи са по-добре от много претоварващи.

Правило 5: Почивка

Социализацията изморява. Кученцата имат нужда от много сън, за да обработят новите преживявания. Не планирайте прекалено много в един ден.

Примерна седмица на социализация

За да ви е по-лесно, ето как може да изглежда една седмица от социализацията на 10-седмично кученце:

Всеки ден включва и много сън. Ако кученцето изглежда уморено или претоварено, пропуснете новите преживявания за деня.

Курсове за кученца

Курсовете за кученца (puppy classes) са един от най-добрите начини за социализация. В тях:

• кученцата се срещат с други кученца в контролирана среда;
• научават основни команди;
• свикват с различни хора;
• вие научавате как да разчитате кученцето си.

Изберете курс, воден от квалифициран треньор с положителни методи, където се изискват ваксинационни паспорти и игрите между кученцата се наблюдават внимателно.

Най-честите грешки

1. Изолация до завършване на ваксините. Пропускате най-ценния период.
2. Наводняване. Хвърляне на кученцето в претоварващи ситуации („ще свикне“) – води до страх, а не до свикване.
3. Насилване на контакт. Държане на кученцето, докато непознат го гали, въпреки че кученцето се опитва да избяга.
4. Игра с неподходящи кучета. Едно грубо куче може да създаде страх за цял живот.
5. Спиране след 16 седмици. Социализацията продължава поне през първата година.
6. Утешаване със страх. Утешаването не „награждава“ страха, но вашата собствена нервност може да се предаде на кученцето. Бъдете спокойни и уверени.

Повече грешки ще откриете в най-чести грешки при новите стопани.

Социализация при възрастни и спасени кучета

Ако сте осиновили възрастно куче, което не е било социализирано, все още можете да помогнете. Процесът е по-бавен и изисква повече търпение. Използвайте десенсибилизация (постепенно излагане отдалеч) и контракондициониране (свързване с хубави неща). При силни страхове се консултирайте с поведенчески специалист. Повече в обучение на възрастно куче.

Социализацията през „тийнейджърството“

Между 6 и 18 месеца много кучета преминават през втори период на чувствителност към страх. Кучето, което досега е било уверено, може внезапно да се уплаши от нещо познато. Това е нормално. Не насилвайте, бъдете търпеливи и продължете с положителните преживявания. Повечето кучета преминават през този период без проблеми, ако стопаните реагират спокойно.

Чеклист за социализация

Използвайте прост чеклист и отбелязвайте всяко ново преживяване. Целта е кученцето да срещне поне 100 различни хора, места, звуци и ситуации до 16-седмична възраст. Подробен чеклист ще намерите в социализация седмица по седмица.

Често задавани въпроси

Кога трябва да започне социализацията?

Колкото се може по-рано – идеално от 3-седмична възраст при развъдчика и веднага след пристигането у дома (около 8 седмици).

Мога ли да социализирам кученцето преди всички ваксини?

Да, разумно. Носете го на ръце, канете гости у дома, срещайте го само със здрави, ваксинирани кучета. Избягвайте места с много непознати кучета.

Твърде късно ли е за социализация на 6-месечно куче?

Не е твърде късно, но е по-трудно. Продължете с положителни преживявания и бъдете търпеливи. При страх потърсете треньор.

Трябва ли кученцето да играе с всички кучета?

Не. По-добре е да играе с няколко спокойни, уравновесени кучета, отколкото с много непознати. Едно лошо преживяване може да създаде страх.

Как да разбера дали кученцето е претоварено?

Признаците са подвита опашка, прилепнали уши, отказ на лакомства, опити за скриване, треперене. Прекратете ситуацията и му дайте почивка.

Помагат ли курсовете за кученца?

Да. Добрият курс с квалифициран треньор осигурява безопасна среда за срещи с други кученца и хора и ви учи как да разчитате езика на тялото на кученцето.

Какво да правя, ако кученцето се уплаши?

Запазете спокойствие, увеличете разстоянието от плашещото нещо и позволете на кученцето да наблюдава от безопасно място. Наградете всяко спокойно поведение.

Нормално ли е кученцето да се страхува от някои неща?

Да. Леката предпазливост е нормална. Важно е кученцето да се възстановява бързо. Ако страхът е силен и продължителен, увеличете разстоянието и работете постепенно.

Заключение

Социализацията е инвестиция в целия бъдещ живот на вашето куче. Тя е разликата между куче, което спокойно преминава през оживена улица, посреща гостите с опашка и понася ветеринарните прегледи, и куче, което живее в постоянен страх. Започнете рано, работете позитивно, следете езика на тялото и оставете кученцето само да избира темпото.

Няколкото седмици, които ще посветите на социализацията сега, ще ви се отплатят с години спокоен и щастлив съвместен живот.