Мопс: веселият клоун с голямо сърце

Мопсът е от онези кучета, които правят деня ви по-светъл само с присъствието си. Набръчканата муцунка, големите изразителни очи, навитата опашка и характерното сумтене го превръщат в истински клоун, който обожава хората и иска да е навсякъде, където сте вие. Не е случайно, че латинското мото на породата е „Multum in parvo“ – „много в малко“.

Мопсът обаче е и порода със специфични здравни нужди, свързани основно с късата му муцуна. Отговорният стопанин трябва да ги познава, за да осигури на кучето дълъг и комфортен живот. В това ръководство ще научите всичко необходимо.

Произход

Мопсът е една от най-древните породи. Произхожда от Китай, където още преди около 2000 години е бил любимец на императорите. Китайците ценели бръчките по челото му, особено ако образуват знак, напомнящ йероглифа за „принц“.

През XVI век холандски търговци довели мопсовете в Европа, където те бързо станали любимци на кралските дворове. В Холандия мопсът се превърнал в символ на династията Оранж, след като според легендата едно куче спасило живота на принц Уилям Орански, като го събудило при нападение. По-късно мопсове имали Жозефина Бонапарт и кралица Виктория.

Външен вид

Мопсът е малко, набито, квадратно куче с кръгла глава, къса муцуна, дълбоки бръчки и опашка, навита на кравай (идеално двоен). Козината е къса, гладка и мека, но – изненада за мнозина – мопсът линее доста.

Характер

Мопсът е едно от най-приятелски настроените кучета. Той е създаден единствено за компания и затова е невероятно привързан към хората.

• Привързаност. Мопсът иска да е до вас през цялото време. Често го наричат „сянка“.
• Добродушие. Рядко е агресивен и обикновено обича всички – хора, кучета, котки.
• Чувство за хумор. Обожава да е център на вниманието и да разсмива.
• Спокойствие. Възрастният мопс е относително спокоен вкъщи и обича да спи.
• Упоритост. Може да бъде своенравен, особено ако не вижда интерес в командата.
• Чувствителност. Не понася груб тон и самота.

С деца и други животни

Мопсът е отличен с деца – търпелив, игрив и достатъчно здрав, за да издържи на нормални детски игри. Разбира се, децата трябва да знаят, че очите му са изпъкнали и уязвими и че не бива да се натискат или удрят. С други кучета и котки мопсът обикновено живее в пълна хармония.

Брахицефалията: най-важното, което трябва да знаете

Мопсът е брахицефална порода – с къс череп и сплескана муцуна. Тази анатомия изглежда сладко, но създава реални здравни проблеми.

Брахицефален обструктивен синдром на дихателните пътища (BOAS)

Включва комбинация от:

• стеснени ноздри – кучето вдишва въздух трудно;
• удължено меко небце, което частично запушва гърлото;
• тясна трахея;
• изместени гръкленни торбички.

Признаци, които не са „нормални“

Много хора смятат хъркането, силното сумтене и задъхването за „чар“ на породата. Всъщност те често са признаци на затруднено дишане. Потърсете ветеринар, ако мопсът ви:

• хърка силно дори по време на почивка;
• се задъхва след кратко движение;
• има затруднения при хранене и преглъщане;
• спи седнал или с вдигната глава, за да диша по-лесно;
• има епизоди на посиняване на езика или колапс.

При тежки случаи хирургичната корекция (разширяване на ноздрите, скъсяване на мекото небце) може значително да подобри качеството на живот. Обсъдете възможностите с ветеринарен лекар.

Прегряване

Кучетата се охлаждат основно чрез дишане. Мопсовете не могат да го правят ефективно, затова са изключително уязвими към топлинен удар. През лятото:

• разхождайте кучето само рано сутрин и късно вечер;
• избягвайте всякакво натоварване при температури над 22–25 °C;
• осигурете постоянна сянка, прохлада и вода;
• никога не оставяйте мопса в кола, дори за минута.

Научете признаците на топлинен удар при кучета и правилата за грижи през лятото.

Анестезия и пътуване

Брахицефалните породи са с по-висок риск при анестезия. Изберете ветеринар с опит с такива кучета. Много авиокомпании не допускат мопсове в багажното отделение заради риска за дишането.

Обучение

Мопсът е умен, но упорит. Обучението трябва да бъде забавно, кратко и с много награди.

• Използвайте малки, нискокалорични лакомства – мопсът напълнява лесно.
• Похвалата и играта също са силни награди.
• Никога не повишавайте тон – мопсът е чувствителен.
• Бъдете постоянни – мопсовете бързо откриват пролуките в правилата.

Тоалетни навици

Мопсовете понякога се приучават по-бавно, особено през студените и дъждовни месеци. Бъдете търпеливи и последователни – вижте приучаване към тоалетни навици.

Повод и нагръдник

Винаги използвайте нагръдник вместо нашийник. Натискът върху врата допълнително затруднява дишането и увеличава налягането в очите.

Движение

Мопсът се нуждае от умерено движение – около 30–60 минути дневно, разделени на няколко кратки разходки. Обича игрите, но не е атлет.

• Внимавайте за признаци на умора и задъхване.
• Не насилвайте кучето да бяга или да ходи дълго.
• Избягвайте плуване без спасителна жилетка – мопсовете не са добри плувци.
• Предпочитайте игри с нюх и леки игри вкъщи.

Грижа за козината и бръчките

Козината

• Ресайте 1–2 пъти седмично с гумена ръкавица или четка с меки косми.
• Мопсът линее умерено през цялата година – повече, отколкото очаквате от къса козина.
• Къпете на 4–6 седмици или при нужда.

Бръчките

Гънките по лицето задържат влага, мръсотия и бактерии. Почиствайте ги ежедневно или поне няколко пъти седмично:

1. Използвайте мека влажна кърпичка или памучен тампон.
2. Почистете внимателно във всяка гънка.
3. Подсушете напълно – влагата причинява възпаления.

Очите

Изпъкналите очи са уязвими към наранявания и язви на роговицата. Ако мопсът присвива око, сълзи обилно или очите му са зачервени, посетете ветеринар веднага – язвите на роговицата прогресират бързо.

Хранене

Мопсовете обожават храната и напълняват изключително лесно. Наднорменото тегло влошава дишането драматично.

• Хранете с качествена храна за малки породи, 2 пъти дневно.
• Претегляйте порциите.
• Ограничете лакомствата.
• Използвайте купа с наклон или плоска купа, която улеснява хващането на храната с късата муцуна.
• Следете фигурата – трябва да виждате талия и да напипвате ребрата.

Повече в затлъстяване при кучета.

Други здравни проблеми

• Очни проблеми – язви на роговицата, сухо око, пигментен кератит, ентропион.
• Кожни инфекции в гънките.
• Луксация на пателата.
• Дисплазия на тазобедрените стави – изненадващо честа.
• Мопсов енцефалит (PDE) – рядко, но тежко възпалително заболяване на мозъка.
• Хемивертебри – деформации на прешлените.
• Алергии.

Как да изберем здраво кученце

• Изберете развъдчик, който развъжда кучета с по-дълги муцуни и широко отворени ноздри.
• Попитайте за BOAS оценка или функционален тест на дишането на родителите.
• Наблюдавайте как дишат родителите в покой – не трябва да хъркат силно.
• Изисквайте ветеринарен паспорт, микрочип и родословие.

Мопсът в различните сезони

Българският климат с горещо лято и студена зима изисква различни грижи за мопса през годината.

През лятото най-голямата опасност е жегата. Разхождайте кучето преди 8 часа сутринта и след залез слънце, когато асфалтът е изстинал. Вкъщи осигурете хладно място – климатик, вентилатор или хладни плочки. Охлаждащата подложка е добра инвестиция. Не излизайте за дълги разходки в планината или на плажа през деня. При първи признаци на силно задъхване, лилав език или слабост охладете кучето с хладка (не ледена) вода и потърсете ветеринар.

През зимата мопсът понася студа по-добре от жегата, но късата му козина не го пази добре при минусови температури. Дрешка или яке помагат при дълги разходки. След връщане подсушете лапите и почистете солта от възглавничките.

През пролетта и есента обърнете внимание на алергиите и паразитите. Мопсовете често реагират на полени с облизване на лапите и зачервяване на кожата, а кърлежите са активни при температури над 5–7 °C.

Подходящ ли е мопсът за вас?

Мопсът е подходящ, ако:

• търсите привързан, весел спътник;
• живеете в апартамент;
• имате деца или други домашни любимци;
• не търсите спортен партньор;
• можете да осигурите прохладен дом през лятото.

Не е подходящ, ако:

• искате куче за бягане и дълги преходи;
• кучето ще прекарва много време само;
• живеете в много горещ дом без климатик.

Често задавани въпроси

Защо мопсът хърка?

Хъркането е следствие от късата муцуна и стеснените дихателни пътища. Лекото хъркане при сън е често, но силното хъркане и задъхване в покой са признаци на проблем, който трябва да се прегледа от ветеринар.

Линее ли мопсът?

Да, и то повече, отколкото очаквате. Късата, гъста козина пада целогодишно.

Колко живее мопсът?

Средно 12–15 години. Нормалното тегло и добрите грижи за дишането и очите удължават живота.

Може ли мопсът да остава сам вкъщи?

Мопсовете не обичат самотата. Възрастно куче може да остане само няколко часа, но не бива да се оставя по цял ден.

Може ли мопс да плува?

Мопсовете не са добри плувци заради тежката предна част на тялото и късата муцуна. Ако влизат във вода, винаги със спасителна жилетка и под наблюдение.

Колко трябва да тежи мопсът?

Идеалното тегло обикновено е между 6 и 8 кг. Повечето мопсове над 9–10 кг са с наднормено тегло.

Подходящ ли е мопсът за възрастни хора?

Да, мопсът е отличен спътник за възрастни хора – спокоен, малък и гальовен.

Защо мопсът си ближе лапите?

Най-честата причина са алергии – към храна, полени или прах. Облизването може да е и признак на скука или кожна инфекция между пръстите. Ако продължава повече от няколко дни, консултирайте се с ветеринар.

Заключение

Мопсът е малко куче с голямо сърце и неизчерпаемо чувство за хумор. Той е предан, весел и чудесен спътник за семейства, възрастни хора и жители на апартаменти. В замяна изисква отговорни грижи: контрол на теглото, внимание към дишането, защита от жегата, ежедневно почистване на бръчките и грижа за очите.

Ако сте готови да го пазите и разбирате, мопсът ще изпълни дома ви с обич, смях и много сладко сумтене.