Шиба ину: японското куче с котешки характер

Шиба ину е една от най-древните породи кучета в света и една от най-харизматичните. Лисичата муцуна, навитата опашка и уверената походка я правят неустоимо красива, а мемето „Доге“ я превърна в интернет звезда. Зад симпатичния образ обаче стои куче с характер, който често изненадва неподготвените стопани – независим, горд, чист като котка и с много собствено мнение.

В това ръководство ще научите всичко за шиба ину – от историята и темперамента до обучението, грижата за козината и здравето – за да прецените дали тази японска порода е подходяща за вас.

Произход

Шиба ину е най-малката от шестте местни японски породи кучета (заедно с акита ину, кишу, шикоку, кай и хокайдо). Генетичните изследвания показват, че шиба е сред породите, най-близки до древните кучета, като предците ѝ са живели в Япония преди хиляди години.

Шибите са използвани за лов на дребен дивеч и птици в гъстите планински храсталаци. Името вероятно идва от японската дума „шиба“ – „храст“, или от червеникавия цвят на есенните храсти, на който прилича козината. „Ину“ означава „куче“.

През Втората световна война породата почти изчезва заради бомбардировките, глада и епидемията от чума по кучетата. Съвременната шиба произлиза от три оцелели линии, които японските развъдчици обединяват след войната. През 1936 г. шиба ину е обявена за национално природно богатство на Япония.

Външен вид

Шибата е малка до средна, компактна и мускулеста. Ушите са малки, триъгълни и изправени, очите – дълбоко разположени и леко дръпнати, а опашката е дебела и навита над гърба. Характерен е т.нар. „урахиро“ – кремав до бял цвят по бузите, гърлото, гърдите, корема и вътрешната страна на краката.

Кремавият цвят е допустим, но не се предпочита на изложбите. За семейния живот цветът няма значение.

Характер

Шиба ину често се описва като „котка в кучешко тяло“. Тя е чиста, независима, горда и избира кога иска внимание.

Основни черти

• Независимост. Шибата не живее, за да ви угоди. Тя ви обича, но по свой начин и по свое време.
• Чистоплътност. Почиства се като котка, избягва локвите и често се приучава към тоалетна изненадващо бързо.
• Резервираност. Към непознатите е сдържана и не обича да бъде пипана от всеки.
• Смелост и увереност. Не се плаши лесно и може да бъде доминантна към други кучета.
• Силен ловен инстинкт. Гони котки, птици, катерици и всичко, което бяга.
• Пазене на ресурси. Много шиби пазят храна, играчки и любими места.
• Чувство за драма. Прочутият „шиба писък“ – пронизителен вик, с който шибата протестира срещу неща, които не харесва (подрязване на нокти, къпане, задържане).

Шиба и децата

Шибата може да живее с по-големи деца, които уважават пространството ѝ. С малки деца е по-рисковано – шибата не обича да бъде прегръщана, дърпана и безпокоена и може да реагира с ръмжене или захапване. Децата трябва да знаят как да четат езика на тялото на кучето.

С други кучета

Шибите често са доминантни и не толерират грубите игри и нахалството на други кучета. Някои не се разбират с кучета от същия пол. Ранната социализация е много важна.

Социализация

Социализацията е абсолютно необходима. Шибата по природа е подозрителна към непознатото, а без достатъчно положителен опит може да стане страхлива или агресивна.

• Запознайте кученцето с много хора, без да го насилвате да бъде галено.
• Организирайте спокойни срещи с уравновесени кучета.
• Свикнете кученцето с манипулации – докосване на лапите, ушите, устата, ресане, подрязване на нокти. Шибите често силно протестират срещу тях, затова започнете от първия ден с много награди.
• Работете върху размяната на предмети, за да предотвратите пазенето на ресурси.

Повече подробности в социализация на кученце.

Обучение

Шиба ину е умна и разбира какво искате. Въпросът е дали ще реши, че си струва. Обучението изисква търпение, последователност и висока мотивация.

Съвети

• Високостойностни награди. Сухата храна рядко впечатлява шиба навън. Опитайте пилешко, сирене, сушено месо.
• Кратки сесии. Шибата се отегчава бързо.
• Сътрудничество, не принуда. Силовите методи водят до конфронтация, която няма да спечелите.
• Избор и контрол. Шибите обичат да имат избор. Използвайте упражнения, при които кучето само „предлага“ поведение.

Повече за метода ще намерите в тренировка с награди.

Повикването и поводът

Повечето опитни стопани на шиба ину съветват: никога не пускайте шибата без повод на неоградено място. Ловният инстинкт и независимостта ѝ я правят известна с бягствата. Тренирайте повикването с дълъг повод – вижте надеждно повикване – но не разчитайте на него при близост до пътища.

Използвайте добре прилягащ нагръдник. Шибите са майстори да се измъкват от нашийници.

Движение

Шибата се нуждае от около 1 час активност дневно, разделена на 2–3 разходки, плюс игри и умствени задачи.

• Разходки сред природата и в нови места – шибите обичат да изследват.
• Нюхови игри и търсене на храна.
• Интерактивни играчки и пъзели.
• Бягане в оградено пространство.

Грижа за козината

Шибата има двуслойна козина: твърд външен косъм и мек, гъст подкосъм.

• Ресайте 1–2 пъти седмично.
• Два пъти годишно шибата „издухва“ подкосъма – тогава ресайте всеки ден в продължение на 2–3 седмици. Количеството козина ще ви изненада.
• Къпете рядко – 3–4 пъти годишно. Шибите са чисти и почти нямат миризма.
• Не бръснете козината.

Подрязването на ноктите е предизвикателство за много стопани на шиби. Започнете от първия ден, с много награди и по един нокът на сесия. Вижте подрязване на нокти.

Хранене

• Изберете качествена храна за малки до средни породи с високо съдържание на животински протеин.
• Хранете възрастната шиба 2 пъти дневно.
• Количеството обикновено е 100–150 г суха храна дневно в зависимост от активността и калорийността.
• Някои шиби са капризни. Не превръщайте каприза в навик с постоянно сменяне на храната.
• Ако шибата пази храната си, хранете я на спокойно място и не я безпокойте по време на хранене.

Здраве

Шиба ину е като цяло здрава и дълголетна порода.

• Алергии – атопичен дерматит и хранителни алергии, проявяващи се със сърбеж, облизване на лапите и ушни инфекции. Вижте алергии при кучета.
• Луксация на пателата.
• Дисплазия на тазобедрените стави.
• Глаукома и катаракта.
• Хипотиреоидизъм.
• GM1 ганглиозидоза – рядко, но фатално неврологично заболяване. Има ДНК тест.

Редовните профилактични прегледи, ваксините и обезпаразитяването са задължителни.

Как да изберем кученце

• Изберете регистриран развъдчик, който изследва родителите за стави, очи и GM1.
• Запознайте се с майката – нейният характер е добър показател.
• Търсете кученце, което е любопитно и уверено, но не прекалено доминантно.
• Кученцето трябва да е поне на 8 седмици, с паспорт, ваксини, микрочип и родословие.

Шибите често попадат в приюти, защото стопаните не са били подготвени за характера им. Ако искате възрастно куче, помислете за осиновяване.

Ден от живота с шиба ину

Много хора се изненадват колко различно е ежедневието с шиба в сравнение с ретривър или овчарка. Шибата рядко ви следва из стаите и не настоява за постоянно внимание. Сутрин тя очаква разходката си точно навреме, души внимателно всеки ъгъл и се връща вкъщи, за да се излегне на любимото си място – често такова, от което вижда входната врата и всички в дома.

През деня шибата обикновено почива и наблюдава. Тя може да дойде при вас за кратко гушкане, но ще си тръгне, когато реши, че е достатъчно. Вечер е времето за игра – много шиби имат т.нар. „зуумис“, кратки изблици на бясно тичане из дома, след които отново се успокояват.

Шибата обича рутината и предвидимостта. Промени в дома – нов член на семейството, преместване, ремонт – могат да я стресират, затова ги въвеждайте постепенно. Ако уважавате нуждата ѝ от лично пространство, ще откриете, че тя е изключително лоялна и по свой начин много нежна. Моментите, в които шибата сама дойде и опре глава в крака ви, имат специална стойност именно защото не се случват постоянно.

Подходяща ли е шиба ину за вас?

Шибата е подходяща, ако:

• имате опит с кучета или сте готови да учите;
• уважавате независимостта на кучето;
• можете винаги да я разхождате на повод;
• живеете без малки деца или с по-големи, внимателни деца;
• харесвате чисти, тихи кучета (шибите рядко лаят).

Не е подходяща, ако:

• търсите послушно, „гушкащо се“ куче;
• имате котки или дребни животни и не сте готови за сериозна работа;
• искате кучето да тича свободно без повод.

Ако харесвате японските породи, разгледайте и по-голямата им сестра – акита ину.

Често задавани въпроси

Лае ли шиба ину?

Рядко. Шибите са сравнително тихи кучета, но имат характерния „шиба писък“, когато протестират.

Подходяща ли е шибата за апартамент?

Да. Тя е с подходящ размер, чиста и тиха. Нуждае се обаче от достатъчно разходки и умствени занимания.

Мога ли да пусна шибата без повод?

Не се препоръчва на неоградени места. Шибите са известни с бягствата и силния ловен инстинкт.

Колко линее шиба ину?

Умерено през годината и много силно два пъти годишно, когато сменя подкосъма.

Защо шибата ми пищи?

Шиба писъкът е начин за изразяване на силно недоволство – при подрязване на нокти, къпане, задържане. Работете по десенсибилизация с много награди.

Колко живее шиба ину?

Средно 12–16 години.

Подходяща ли е за първо куче?

Шибата не е най-лесният избор за начинаещ, но е възможно, ако стопанинът е търпелив, проучи породата и работи с треньор.

Заключение

Шиба ину е горда, красива и изключително харизматична порода с древна история. Тя е чиста, тиха, умна и дълбоко привързана към своите хора – но по свой, сдържан начин. За да бъде щастлива, има нужда от ранна социализация, търпеливо обучение с награди, разходки на повод и уважение към личното ѝ пространство.

Ако харесвате независимите личности и цените кучето като равностоен партньор, а не като послушен изпълнител, шибата може да бъде вашето съвършено куче.