Акита ину: верността в кучешки образ

Акита ину е порода, обвита в легенди. Най-известната от тях е историята за Хачико – кучето, което в продължение на почти десет години всеки ден чакало своя починал стопанин на гара Шибуя в Токио. Днес на това място стои негова статуя, а самата порода е станала световен символ на верността и предаността.

Акитата обаче не е куче за всеки. Тя е сдържана, независима, силна и със силен защитен инстинкт. В това ръководство ще научите какво означава да живеете с акита ину, как да я отгледате като уравновесено куче и какви грижи изисква.

Произход

Акита ину произхожда от планинската префектура Акита в Северна Япония. Предците ѝ са били използвани за лов на едър дивеч – мечки, глигани и елени – и за пазене на имотите на японската аристокрация. Акитата е развъждана от векове и има древен произход, сходен с този на шиба ину.

През XIX и началото на XX век акитите били кръстосвани с европейски породи (мастифи, немски овчарки) за участие в кучешки боеве, което застрашило чистотата на породата. През 1931 г. акита ину е обявена за национално природно богатство на Япония и започва целенасочено възстановяване на оригиналния тип.

След Втората световна война американски войници отвели в САЩ по-масивни акити, от които се развива отделна порода – американската акита. Днес FCI признава две отделни породи: акита ину (японска акита) и американска акита.

Акита ину или американска акита?

В тази статия говорим основно за японската акита ину, но голяма част от съветите важат и за американската.

Външен вид

Акита ину е голямо, мощно, балансирано куче с плътна двуслойна козина, малки триъгълни изправени уши и голяма, навита над гърба опашка. Характерен е „урахиро“ – бял до кремав цвят по бузите, муцуната, гърлото, гърдите и корема.

Характер

Акитата е спокойна, достойна, смела, независима и изключително лоялна към своето семейство. Тя не е шумна, рядко лае без причина и предпочита да наблюдава.

Основни черти

• Преданост. Акитата се привързва дълбоко към своите хора, често особено силно към един човек.
• Сдържаност. Не е демонстративно гальовна. Обичта ѝ е тиха, но постоянна.
• Защитен инстинкт. Естествено пази дома и семейството. Към непознати е резервирана и недоверчива.
• Независимост. Мисли сама и не изпълнява команди сляпо.
• Доминантност към други кучета. Много акити не толерират кучета от същия пол, а някои – никакви други кучета.
• Силен ловен инстинкт. Котки и дребни животни могат да бъдат възприети като плячка.
• Чистоплътност. Подобно на шибата, акитата е чиста като котка.

Акитата и децата

Акитата, отгледана с децата в семейството, обикновено е търпелива и защитна към тях. Проблеми могат да възникнат с чужди деца – шумните игри и боричкането могат да бъдат изтълкувани като заплаха за „нейните“ деца. Затова е задължителен надзор, а малките деца никога не бива да остават сами с кучето.

Социализация – задължителна

Ако има една дума, която всеки стопанин на акита трябва да запомни, тя е социализация. Без нея естествената недоверчивост към непознати и доминантността към други кучета могат да се превърнат в сериозен проблем.

• Запознавайте кученцето с много хора в спокойна среда. Нека непознатите дават лакомства, без да натрапват контакт.
• Организирайте контролирани срещи с уравновесени кучета, особено през първата година.
• Свикнете кученцето с манипулации – ресане, преглед на зъбите, лапите, ушите, подрязване на нокти.
• Работете върху размяната на предмети, за да предотвратите пазенето на храна и играчки.
• Продължете социализацията и в зряла възраст – акитата съзрява до около 2–3 години.

Подробен план ще намерите в социализация на кученце и социализация седмица по седмица.

Обучение

Акитата е умна, но независима. Тя трябва да ви уважава и да има доверие във вас, за да работи с вас.

Принципи

1. Спокойствие и последователност. Акитата не реагира добре на викане и нервност.
2. Положително подкрепление. Храна и похвала. Силовите методи водят до конфронтация с куче, което е силно и не забравя. Вижте тренировка с награди.
3. Кратки сесии. Акитата се отегчава от повторения.
4. Самоконтрол. Изчакване, „Пусни“, „Остави“, спокойно поведение при гости.
5. Ходене на хлабав повод. Възрастната акита е много силна – започнете от кученце. Вижте приучаване към повод.

Повикване

Повечето акити не са надеждни без повод на открити места заради независимостта и ловния инстинкт. Разхождайте кучето на повод, а за свободно тичане използвайте добре оградени площи.

Движение

Акитата не е хиперактивна, но има нужда от около 1–1,5 часа движение дневно.

• Дълги разходки на повод.
• Туризъм в природата.
• Свободна игра в добре ограден двор.
• Нюхови игри и търсене.
• Леко бягане (след завършване на растежа).

Акитата обикновено е спокойна у дома, ако е получила достатъчно движение. Тя не е подходяща за кучешки паркове заради възможните конфликти с други кучета.

Грижа за козината

Акитата има плътна двуслойна козина, която я пази от студ и влага.

• Ресайте 1–2 пъти седмично.
• Два пъти годишно акитата сменя подкосъма – тогава ресайте всеки ден. Количеството козина е огромно.
• Къпете рядко, 3–4 пъти годишно. Акитите са чисти и почти нямат миризма.
• Не бръснете козината – тя пази и от жегата.

Подрязвайте ноктите редовно, проверявайте ушите и мийте зъбите. Започнете тези процедури от малка възраст – възрастната акита, която не ги харесва, е трудна за задържане.

Хранене

• Изберете качествена храна за големи породи.
• Кученцата хранете с храна за големи породи кученца, за да контролирате растежа.
• Възрастните кучета хранете 2 пъти дневно, обикновено 350–550 г суха храна дневно.
• Акитата е в рисковата група за подуване на стомаха – избягвайте натоварване непосредствено преди и след хранене.
• Някои акити пазят храната си – хранете ги на спокойно място, далеч от други животни и деца.

Някои акити имат чувствителност към определени храни, проявяваща се със сърбеж и кожни проблеми. Повече в алергии при кучета.

Здраве

• Дисплазия на тазобедрените стави.
• Подуване и усукване на стомаха (GDV).
• Автоимунни заболявания – синдром на Вогт-Коянаги-Харада (засяга очите и кожата), пемфигус, себорейен аденит.
• Хипотиреоидизъм.
• Прогресивна ретинална атрофия (PRA).
• Микроцитоза – по-малки червени кръвни клетки, обикновено без клинично значение, но важна при интерпретация на кръвните изследвания.

Изберете развъдчик, който изследва родителите, и не пропускайте профилактичните прегледи. Внимавайте с нестероидните противовъзпалителни и някои други лекарства – обсъдете ги с ветеринар.

Как да изберем кученце

• Изберете регистриран развъдчик, специализиран в акита ину (японски тип).
• Запознайте се с майката – тя трябва да е спокойна и уверена, без страх и без неконтролирана агресия.
• Поискайте изследвания на ставите, очите и щитовидната жлеза на родителите.
• Кученцето трябва да е поне на 8 седмици, с паспорт, ваксини, микрочип и родословие.

Помислете дали мъжко или женско куче е по-подходящо за вашия дом. Ако имате друго куче, изберете кученце от противоположния пол – така рискът от конфликти е по-малък.

Ден от живота с акита

Акитата е куче на рутината и спокойствието. Сутрин тя очаква разходката си, без да подскача и да лае – просто застава до вратата и ви гледа с онзи спокоен, оценяващ поглед. По време на разходката души внимателно, наблюдава околността и реагира на други кучета с напрегната стойка, ако не е добре социализирана. Затова избирайте маршрути, на които можете да управлявате срещите.

През деня акитата почива, най-често на място, откъдето вижда входа на дома или двора. Тя не следва стопанина си навсякъде като ретривър, но винаги знае къде се намира той. Вечер идва времето за по-дълга разходка, кратка тренировка и тихо гушкане – обикновено по нейна инициатива.

Акитите обичат предвидимостта. Гостите, ремонтите и промените в дома трябва да се въвеждат спокойно, като кучето има място, където да се оттегли.

Подходяща ли е акита ину за вас?

Акитата е подходяща, ако:

• имате опит с големи, независими кучета;
• търсите предано, спокойно куче пазач;
• живеете в къща с добре ограден двор;
• нямате други кучета или имате само едно от противоположния пол;
• сте спокоен, последователен и търпелив стопанин.

Не е подходяща, ако:

• това е първото ви куче;
• имате много гости, деца или други кучета в дома;
• искате куче, което се разбира с всички;
• търсите силно гальовен и демонстративен спътник.

Често задавани въпроси

Агресивна ли е акита ину?

Акитата не е агресивна по природа, но е защитна, резервирана към непознати и често нетолерантна към други кучета. Социализацията и обучението са решаващи.

Подходяща ли е акитата за апартамент?

Възможно е, ако получава достатъчно движение, но идеалният дом е къща с двор. Акитата е тиха и спокойна вкъщи, което е предимство.

Лае ли акита ину?

Рядко. Акитите са тихи кучета и лаят само когато има реална причина.

Колко линее акитата?

Умерено през годината и много силно два пъти годишно при смяната на подкосъма.

Може ли акита да живее с котка?

Възможно е, ако расте с котката от кученце, но винаги има риск заради ловния инстинкт. С непознати котки акитата често не е толерантна.

Колко живее акита ину?

Средно 10–13 години.

Каква е историята на Хачико?

Хачико е акита ину, която през 20-те години на XX век всеки ден посрещала своя стопанин, професор Уено, на гара Шибуя. След смъртта на професора кучето продължило да идва на гарата почти 10 години. Историята му е символ на верността и е вдъхновила книги и филми.

Заключение

Акита ину е благородно, спокойно и безкрайно предано куче с древна история и силен характер. Тя е тих пазител на дома, лоялен приятел и достоен спътник. За да бъде уравновесена, има нужда от опитен и спокоен стопанин, ранна и продължителна социализация, търпеливо обучение и уважение към независимия ѝ дух.

Ако сте готови за това, акитата ще ви отвърне с вярност, достойна за легендата за Хачико.